- Русия
- Русия
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Преди съм бил в Съветския съюз . Ето там имало декларации и образец за попълване . Отидох взех и попълних декларацията . Чакам си реда . Някой ме бутна по рамото . Обърнах се , пак граничар , но този път мъж , пак с автомат , с жилетка . Пак Гражданин , пак паспорт , пак куфарите долу , пак проверка . Обясних че това го прави колежката му и я посочих . Отвърна ми че можело да се прави колкото пъти си искат . Съгласих се нямам избор . Този започна да се престарава , това какво е , онова какво е ? Приключих и с него , хората навсякъде ме гледат и се усмихват . Бутам мотора напред и почти съм до гишето . Идва един офицер и .... Гражданин и ми поиска пак паспорта - дадох му го , взе и декларацията , прегледа я и ми каза , че трябва да попълня и една за мотора . Добре , отидох до една маса и взех да оглеждам коя е за мотора .
Имаше само за коли и предположих че е същата , взех една и се върнах , показах му я и той кимна одобрително . - Имаш ли оръжие ? Казах не . - Ако се наложи с какво ще се защитиш ? - пита пак . - А ще ми се наложи ли ? - взех да питам аз . - Възможно е , за къде си тръгнал ? - за Санкт Петербург , искам да видя Ермитажа ( Музей ) . - Хладно оръжие имаш ли ? Много станаха въпросите , взе да ме притеснява . казах че имам и му показах ножа . Нож голям сгъваем нищо особено . - Отвори куфарите - хайде пак същото казах му , че вече два пъти ме проверяват и това е трети . Не каза нищо . Отворих куфарите и видях че се събира тълпа . Щом го правят за трети път , значи има нещо . Започна да разглежда отгоре отгоре , някак си вяло . По едно време ми вика - Това на кръста ти нож ли е ? Забравих за клещите но и там има нож . Казвам че е комбиниран инструмент и му го показах . И той пак ама това е нож . Да казвам и не само , но основно са клещи .
Загледа се в помпата за дюшека и пита пак . - Какво е ? Казвам помпа за въздух за дюшека и го показах . Взе да я върти в ръце и някак си недоверчиво я изучава . Пробва я как работи . Вика много странна . Да казах произведена е в Китай . ( кое й беше странното ) . Най после ми каза да си чакам реда , пред мен трима човека . Казах си ще мина бързо . Погледнах в гишето . Младо момиче , невероятно красиво , русо , сини очи , пазвата й разкопчана който се наведе , потъва вътре . Усмихната , шегува се , стана и се запъти към съседното бюро . Егати тялото . Токовете на обувките поне 12 см . Господ тук не е давал , а изваял . Някой ме бутна по рамото , обръщам се и офицера ми казва : - Гражданин , премести мотора от другата страна и се нареди там .
Преместих го от дргата страна на гишето и съм първи . Идва едно друго момиче , червенокоса . Опа и тя красива някакъв мелез , ама страхотна , тяло направо струна . От къде ги намират такива да работят тука . Моля отидете от другата страна ( да се върна ) . Казах й че офицера ми каза да чакам тук . - Аз съм заета избутай мотора напред да не пречи на колите и при колежката . Върнах се и хората бяха любезни , проявиха разбиране и ми признаха реда без да се обяснявам . Дойде и моя ред , усмихвам се поздравих и подавам документите . Момичето ги взе отвори паспорта и си смени физиономията , закопча си ризата , чак щеше да се удуши - казах си не е на добре .
- Гражданин ( взе да ми омръзва това ) . За къде пътувате ? - За Санкт Петрбург ( от там беше поканата ) искам да видя Ермитажа . - Ами нямате копие на декларацията , трябва да ви върна в Украйна да си направите копие . - Ами нямам как да имам копие , преди да съм попълнил в Русия декларацията . Не мога да попълвам в Украйна , незнам какво , как , и т.н. Поглеждам напред и виждам че има ксерокс . - Ами вие имате , направете копие аз ще го платя и готово . Така не ставало , той бил за вътрешно ползване , казах добре ще попълня още една и готово . И така не става . Взех да се ядосвам , егати тъпата овца , колкото красива толкова и смотана . - Виж Гражданин аз никога не съм виждала ермитажа и ме гледа умно . - Ами успех пожелавам ти да го видиш ! - Гледа ме , не и хареса отговора .
- Ами виж сега ето ти паспорта , трябва нещо да се " сложи " в него , за да се направи копието и да не те върна . А сега ? Колко да сложа , едно момче което беше зад мен се възмути от наглостта й и ми каза да сложа 100 рубли . Другия зад него ми вика , сложи 1000 да не си помислят че се бъзикаш . Умувах и набързо сложих 20 $ - не ми се рискува , да не ме пуснат . Дадох си паспорта и рускинята го отвори и от физиономията която направи разбрах че съм уцелил . Даде ми паспорта и двете декларации , едната за мотора другата за мен и ми каза да ги пазя на всяка цена . Взех ги запалих мотора и газ . Заваля , беше много топло и докато мина няколко километра - спря .
Влязох в една бензиностанция да си заредя батерията на телефона за малко . Пак красиво рускинче , ама криво , криво , колкото си искаш . Попитах къде мога да си включа телефона за малко . Тя ми каза че не може , щото стандарта бил друг . Погледнах един фризер за сладолед , проследих с поглед кабела и виждам че е същия като нашия стандарт . Посочих го и казах че е същия , но тя пак отказа . Казах добре и си го включих . Изгледа ме злобно и ми направи забележка . Казах й че се нуждая и не мога да не го заредя , имам важен разговор . Тя каза че ще повика охраната . Да вика , аз нямам избор .
Охраната дойде и аз обясних за какво става дума . Момчето кимна с глава . Момичето побесня , очакваше друга реакция от него и взе да му вика нещо . Не чух , но го навикваше . За моя голяма изненада той я придърпа нежно към себе си и я прегърна и се целунаха . Аха , ясна работата . Изчаках 15 минути свързах се с жена ми да и кажа , че съм вече в Русия и давам газ към Белгород . Пътя е стъкло , магистрала много нова , отстрани на пътя църкви . Църквите изглеждат нови и много добре направени .
.
.
За нула бройки стигнах и подминах града , той се пада малко в страни от магистралата . Пътя стъкло , магистрала не се плаща . Мотора лети . Взех да си мисля че съм сбъркал с избора на мотора . Смятах да нощувам в Белгород , но беше светло и не се чувствах уморен и си казах че ще карам до Воронеж . Заредих бензин на една бензиностанция 95 октана - странното е че първо плащаш и после зареждаш . Като незнам колко литра ще зареждам . Не им пука стоят зад едни бронирани стъкла и толкова . Карай - заредих колкото смятах и тръгнах . Обаче бензина ефтин , но не е хубав , мотора не върви както трябва , стана малко по шумен и не скача като му дадеш газ . Друг няма , това е - хем безиностанцията беше хубава .
.
.
.
.
Пътища прави и до де погледа стига все е равно . Голямо еднообразие - пейзажа един и същ . Давам газ здраво и след няколко часа бях във Воронеж . Влязох в града да разагледам . Минах моста на река Дон , красива работа и реката голяма , направих опит да снимам клипче , но апарата не пусна функция видео , капацитета на батерията не стига .
.
.
Красив град с история , има много красива църква на центъра или катедрала . Не знам , но е голяма , с искрящи кубета , не знам дали са никелирани или позлатени , но направо грееха . Виждаха се от много далеч . Докато зяпах и се отплеснах от пътя . Спрях да попитам как да изляза от града за Саратов . Имаше едни момчета пиеха бира и ги попитах , те ме упътиха и ми предложиха бира . Благодарих и отказах , трябваше да намеря къде да спя , нямах много време . Карах по един булевард и от дясната ми страна забелязах ефирна светлина , много силна въпреки че не беше се стъмнило . Наближих и видях че е някакъв парк който е натъпкан с всякакъв тип тежко оръжие и самолети .
.
.
Оказа се че е някакъв мемориал от Втората световна война . Танкове , оръдия , самолети , зенитни оръдия , каретчници и други такива - колкото си искаш . Все пак Воронеж е град герой . Парка беше пълен с хора и най вече майки с деца . Имаше разположени мраморни стени на които са изписани имената на защитниците на града . Много стени - много загинали . Разхождах се и видях едно САУ ( самоходна артилерийска установка ) с много голямо оръдие , не бях виждал такава и реших да я снимам .
Викам си ще направя малко снимки ама не , батерията падна , не знам защо но бързо падаше а апарата е нов . Нищо ще се разходя да разгледам , навсякъде щъкат деца , катерят се като буболечки по танковете . Висят като маймунки по оръдията , никой нищо не им казва , само родителите от време на време да внимават . Някак си ми се стори мило , че по малките деца ги придържат , но и те искат като по големите . Хареса ми . Зачетох се пред САУто и зад мен чух някакво момиче да казва нещо на детето си ( около 5-6 годишно момченце ) да внимава . Не обърнах внимание детето питаше постоянно - мамо това , мамо онова , нищо особено . Тя му отговаряше да , да , не , не . В един момент детето млъкна . Викам си каво стана , а пък то беше доста гръмогласно . Качило се на един Т-34 ( танк ) стои и гледа .
- Мамо този като на дядо ти ли е ? - попита майка си детето . Взе да ми става интересно .
- Да като на дядо ми .
- Той с такъв ли е бил фашистите ?
- Да с такъв .
( ще отворя една скобка : въпроса на детето е повече от правилен , не пита немци а фашисти , според мен разграничението е повече от ясно ) .
Детето замълча и се беше навело , човъркаше нещо по люка , сякаш се опитва да го отвори .
- Мамо дядо ти герой ли е ?
-Да герой е , нали си виждал униформата колко много медали има . Детето пак замълча и се изправи върху купола на танка .
- Мамо само той ли е герой ? - Момичето пушеше и тъкмо изпускаше дима , погледна напред и му посочи стените , добре осветени с лъскави букви по тях .
- Не "ТЕ" всички са герои . Без коментар на тема възпитание . Аз си глътнах езика . И аз гледах нататък , сякаш на мен го показа .
- Хайде да си ходим че стана късно , утре пак ще дойдем като свърша работа . Детето за нула бройки се спусна по оръдието като маймунка и долу .
- Да като на дядо ми .
- Той с такъв ли е бил фашистите ?
- Да с такъв .
( ще отворя една скобка : въпроса на детето е повече от правилен , не пита немци а фашисти , според мен разграничението е повече от ясно ) .
Детето замълча и се беше навело , човъркаше нещо по люка , сякаш се опитва да го отвори .
- Мамо дядо ти герой ли е ?
-Да герой е , нали си виждал униформата колко много медали има . Детето пак замълча и се изправи върху купола на танка .
- Мамо само той ли е герой ? - Момичето пушеше и тъкмо изпускаше дима , погледна напред и му посочи стените , добре осветени с лъскави букви по тях .
- Не "ТЕ" всички са герои . Без коментар на тема възпитание . Аз си глътнах езика . И аз гледах нататък , сякаш на мен го показа .
- Хайде да си ходим че стана късно , утре пак ще дойдем като свърша работа . Детето за нула бройки се спусна по оръдието като маймунка и долу .
Огледах се , наистина почти се беше стъмнило . Бързо на мотора , да излизам от града , трябва да намеря къде да спя . Намерих една гостиница , настаних се не беше скъпо , на пътя , нормална стая топла вода . Наспах се и на другия ден към 8.30 се мятам на мотора за Саратов . Пак зарядка , този път сякаш бензина е малко по добре . Магистралата изчезна , но пътя беше нормален и се движех добре . Докато не забих на една тапа , но с мотора е лесно , дясно че е по безопасно . Оказа се така ще карам около 30 км . Ремонт на стар път и на места имаше много тесни мостове .
.
.
.
.
Стана обяд и реших да спра в едно село да си купя храна и да хапна някъде по пътя . В селото имаше хубав смесен магазин . Оказа се че е доста добре зареден . Купих си хляб , шунка , домати и сирене . А и една бира . Излизам на вън тълпа от деца , гледат мотора обсъждат шумно какъв е , колко вдига и т.н. Докато си прибера храната в куфарите , взеха да прииждат възрастните . Взеха да разпитват , откъде съм , що съм , нормални работи . Поприказавах си малко с тях и довиждане , път ме чака . След няколко километра видях една хубава спирка и реших че ще е подходяща да се нахраня . Отвсякъде гора . Голяма грешка - яденето се оказа ща не ща много бързо . Отвсякъде наискачаха едни дребни топчести мушици които кацаха само на слизестите части на тялото - уста , очи , нос и другите две . Гадория , постоянно ги гониш от лицето си . Откъде се взеха тези ?
Огледах се , ами че те горите са тресавища , всичко е вода , не можеш да мръднеш и 50 см от пътя и газиш в тресавището . Конските мухи не закъсняха , минават покрай мен като ударени месершмити ( вид немски самолет от II световна война ) . Появиха се и комари , но не бяха чак толкова нахални като мухите . Посред бял ден на талази - не е истина . Де ядох де не , набързо изпих и бирата и пак на мотора . Издухах насъбралите се камиони и коли и пътя стана по спокоен . Давам газ и се движа доста добре . Тировете временно намаляха и се изпреварваше по лесно . Рекорда ми е 16 камиона на един път , керваните от камиони нямат край . Скука на пътя за това ги броих , преди това , не знам колко съм задминал , но не бяха никак малко . На ден изпреварваш по няколкостотин камиона . Не съм виждал толкова камиони през живота си .
.
.
.
